* * *

Греховете на Кара-Богдан войвода

Богдан по Рила ходеше
и се на Рила молеше:
- Де-гиди, Рило-планино,
вдигай си клони високи,
спускай си листи широки;
на пролет ще ти доведа
девет бюлюка с хайдути
из теб, горо, да ходят!
Къде ми го зачу баща му,
той си на Богдан думаше:
- Синко Богдане, Богдане,
каквото те питам, да кажеш,
да кажеш, да ме не лъжеш!
Колко си майка разплакал,
колко си баща разтъжил?
Богдан баща си думаше:
- Тейно льо, по-стар бащица,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа.
Една съм майка разплакал,
един съм баща разтъжил.
Га стана, тейно, размерът,
ние се, тейно, събрахме,
до седемдесет юнака,
до седемдесет и седем.
Оттам, тейно, тръгнахме,
стигнахме село бегало,
сал двама млади останали,
мъжка им рожба между тях.
Извадих, тейно, щикът си,
дете на щика нанизах.
Накарах, тейно, баща му,
сухи ми дърва да сбере.
Накарах, тейно, майка му,
буен ми огън да наклади.
Накарах, тейно, баща му,
дете на огън да пече.
Дете от щикът пищеше
и на баща си думаше:
"Тейно льо, по-стар бащица,
по-често щикът развъртай
дано ми душа излезе!"
От очи му сълзи капеха
и на жълтици ставаха,
ни ги майка му обира,
ни ги баща му поглежда...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020