* * *

Ерген и мома - цар и царица (Сън за мене, сън за тебе)

Черешке ле, вишничке ле,
черешката цвят цветила,
цвят цветила, род родила,
от рода се й поломила,
поломила, покършила.
Няма вардач да я варди,
да я варди, да я пази.
Хванали се мома й момък
да я вардят, да я пазят.
Вардили я, пазили я
от сутрин та дур до пладня.
Мома момку отговаря:
- Бери, либе, да береме,
та че бягай, да бягаме
из гъстата Ромъния.
Ромън каже, царя няма,
царя няма и царица.
Ти ще бъдеш самси царя,
аз ще бъда царицата,
да отсъдим чудна съда.
Ти ще съдиш към момците -
в среда, в петък да не орат,
че момите болни лежат;
аз ще съдя към момите -
в сряда, в петък да не предат,
че момците болни лежат.
Кой се либи, да се вземе,
кой са не ще отдалеко, (2)
отдалеко, да му й леко.
Сега моми отскъпнели -
една мома за хилядо,
косата й за два града,
девет момка за кош слама,
барем да е чиста слама,
ами била ръженица,
ръженица-просеница,
дето лежат салдатите,
салдатите в лазарето.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.10.2017
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017