* * *

Ерген и мома - цар и царица (Сън за мене, сън за тебе)

Черешката й цвят цветила,
цвят цветила, род родила,
от рода се й поломила,
поломила, покършила,
няма вардач да я варди,
да я варди, да я пази.
Хванали се мома й момък,
да я вардят, да я пазят.
Вардили я, пазили я
от сутрина дор до пладне.
Мома момку отговаря:
- Бери, либе, да береме,
та че бягай да бягаме
из гъстата Романия,
Романя, каже, царя няма,
царя няма и царица,
та ще бъдеш там ти царя,
аз ще бъда царицата!
Да отсъдим чудна съда -
ти ще съдиш към момците,
в сряда, в петък, да не орат,
че момите болни лежат;
аз ще съдя към момите,
в сряда, в петък да не предат,
че момците болни лежат!
Кой се либи, да се вземе,
кой се не ще от далеко,
от далеко - да му й леко!
Сега моми поскъпняли,
я ергени с'евтиняли:
една мома за хиляда,
косата й за два града,
девет момци за кош слама,
ами била ръженица,
ръженица, просеница,
дето лежат солдатите,
солдатите в лазарето.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.10.2017
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017