* * *

Ерген и мома - цар и царица (Сън за мене, сън за тебе)

- Невенуго, мала моме!
Невенуга невен сади -
ден го сади, два го вади,
некой го го нощя бере,
нощя бере, деня нося.
Па се чуди Невенуга,
та се чуди, що да чини?
Па остана пъдар да е,
та улови гражданина.
Па се чуди що да чини?
Даль да викне: - Селянине,
селянине, душманине.
Иль да викне: - Гражданине,
гражданине, блага душо?
Па викнала: - Гражданине,
гражданине, блага душо!
Бери невен, да бериме,
та па бегай, да бегаме,
дури гора шума има,
гора шума, поля трева,
Овче поле детелина;
да бегаме дека село,
дека село царя нема,
царя нема, бана нема,
ние да сме сами царя,
сами царя, сами бана,
децата ни - хазнатари!
Послуша а гражданино,
побегнаха с Невенуга;
та бегаха дека село,
дека село царя нема,
царя нема, бана нема,
та си они царя били,
сами царя, сами бана,
децата им - хазнатарье.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.10.2017
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017