* * *

Ерген и мома - цар и царица (Сън за мене, сън за тебе)

Роданчица род родила,
от родом се потрошила.
Нямало пъдар да я пази,
да я пази, да я варди.
Уцанили мома й момко
да я пазят, да я вардят.
Вардили я, пазили я,
мало, много - ден до пладне.
Момък момне отговаря:
- Бери, момне ле, да береме,
че па бягай да бягаме,
че да идем тука долу,
тука долу в Цариграда.
Там га кажат - царя няма,
царя няма и визиря.
Я жа стана самси царя,
ти до мене - млад везиря,
да отсъдим, да пресъдим:
кой не е женат - да се жени,
кой не я главен - да се глави.
Вдовицата, домницата
дом добила, къща сбрала.
Тя е била разсипница,
разсипала мома й момък.
Мома дала за хиляда,
снаха взела за кош плява,
бър да е плява като плява -
тригодишна ръженица,
петгодишна класовина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.10.2017
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017