* * *

Елха, змей и паун

Тръгнало е лудо-младо
из горица, из зелена,
да си лови дребна лова,
дребна лова яребици
и по-дребна перперици.
Не намери дребна лова,
най намери вита ела,
вита ела, съковита.
Че извърна тънка пушка,
та удари вита ела -
удари я в тънко върше,
изкърти я из корени.
Под корена е излязла
малка мома змейовита.
Той я хвана за ръчица
да я води при майка си,
а мома му отговаря:
- А бе, лудо аджемийо,
и туй ли да те науча -
разпаши ми свилен пояс,
превържи ми бели ръце,
развържи ми червен чумбер,
превържи ми черни очи,
па ме хвани за ръчица,
па ме води при майка си,
да не рече твойта майка:
"Наметнице, натурнице,
сама си се наметнала,
наметнала, натурнала!"
А да рече твойта майка:
"А бре, синко, мили синко,
де намери тая мома?
Не е мома, като мома,
а е мома - ясно слънце,
очите й ясни звезди,
като ходи - вятър вее,
като седи - слънце грее,
като дума - бисер ниже!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019