* * *

Две дружки искат да се женят за двама братя

Две са моми момували,
момували, айкували.
Яна и Стана, бре, двете,
двете чичови дъщери,
и найдно са дари тъкали.
Стана си Ени думаше:
- Мари Яну, милна сестро,
хайде да се не женим,
не женим таз година,
че ми й вино от къпина,
пък житото от глушина.
Да чакаме догодина
да се руди много вино,
много вино, много жито;
да си дойдат двата братя,
двата братя от тътърлъх,
па ти вземи по-големият,
пък аз ще взема по-малкият,
та да станем две етърви
и там да си живуваме,
живуваме, айкуваме!
Ка' ги зачу Ени майка,
Ени майка, Стани баща,
тия каил не станали,
ами Стана ожениха
горе, горе на Загоре;
а пък Яна ожениха
долу, долу в Романята -
да се нивга не видюват.
Стана Ени хабер прати:
- Мари Яно, милна сестро,
да ми дойдеш на пазар,
на пазар, на пазарица,
да се видим на пазаря!
Янка си Стани послуша,
па стана, та ми отиде
на пазар, на пазарица,
па са се тамка видели.
Живи са се прегърнали,
мъртви са ги разделили...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020