* * *

Две дружки искат да се женят за двама братя

Две са моми живувале, Дойне ле, живувале, Добро ле,
заедно са си шили, прели,
заедно са си дар готвиле.
Че се двете сговаряли
да се женят в едно село,
в едно село, в една къща,
в една къща за двамина,
за двамина - два близнака.
Дочули ги нихни майки,
нихни майки, две душманки;
те ги двете разделили -
първа дали в Ореховско,
втора дали в Самоковско,
да се двете нито видят,
нито видят, нито чуят!
Заплакали двете моми,
та се двете раздвоили;
писмо пише Ореховка:
- Ой те тебе, мила сестро,
ний се двама раздвоихме,
раздвоихме, разделихме;
ако имаш мъжка рожба,
писмо пиши - да се сватим!
Минало се мало, много,
ей че дойде второ писмо.
(...)
Порасли са децата им,
порасли са, вземали се,
вземали се, сватили се...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020