|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Снаха спасява свекъра си от разбойници
Мавер на Рада думаше:
- Радо ле, бяла, хубава,
я сбирам, Радо, тръгновам
на овце, Радо, ще пода,
на овце и на говеда.
Кога слънцето захода,
вратите ще си затваряш,
кога слънцето изтица,
вратите ще си отваряш,
че ходи Димо войвода
със деветмина дружина!
Мавер навънка излезе,
Рада се назъкь повърна
и си вратите заключи.
Петлите пяли, не пяли
и се на врата потропа:
- Стани ни, Радо, отвори,
ние сме ваши овчаре,
овчаре и говедаре!
Мавер ни кехая проводи
кърмило да си вземеме
на овце и на говеда!
Кя стана Рада, отвори.
Не били тяхни овчаре,
най е бил Димо войвода
със деветмина дружина.
Рада се назъкь повърна,
бърже възглавки нахвърли,
всички ги наред покани.
Всичките наред седнаха,
Димо войвода не сяда.
Той си на Рада думаше:
- Я казвай, Радо, я казвай
Маврово тежко имане!
Извади тесте ключове,
че влягни в изби дълбоки,
отвори пълни сандъци,
та си не дарба подари!
Кя влезе в изби дълбоки,
ма не взе тесте ключове,
най си взе сабя френгия,
че се наляво развъртя,
дор се надесно обърне -
самичек Димо остана.
Кя си на Дима думаше:
- Да ходиш, Димо, да ходиш,
да ходиш и да разправяш
как ти си Рада излъгал,
та ти вратата отвори
по нъщум, по средянъщум!
Звездец, Малкотърновско; на собакь (СбНУ 57/1983, № 1281 - "Маврово
тежко имане").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|