* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал Дамян чорбаджи
да яде Дамян да пие
с неговите девет синове, (2)
и с неговите девет снахи.
Всичките ядат и пият,
най-малката снаха, Янчица,
ни яде, холан, ни пие, (2)
нито, холан, весели.
Янкинин свекър думаше:
- Янке ле, снаха най-малка,
аз ще те нещо запитам,
правичко да ми обадиш,
без да ме, Янке, излъжеш.
Защо си, Янке, кахърна,
ни ядеш, Янке, ни пиеш,
нито се, Янке, веселиш?
Янка тейно си думаше:
- Тейно ле, старо свекро ле,
като ме питаш, да кажа,
без да те, тейно, излъжа,
защо съм, тейно, кахърна.
Снощи за вода като идох
на хайдушкото кладенче
петима турци излязоха
и те ме, тейно, питаха,
кой е на селото чорбаджи,
кой е на селото войвода.
И аз им, тейно, продумах,
продумах, още изказах,
баш чорбаджи в туй село
мой свекър, баш хайдутин!
И те ще те, тейно, хванат,
да ти главата отрежат.
Затуй съм, тейно, кахърна,
затуй ни ям, ни пия
и нито, холан, веселя.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019