* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Ненчо му хабер довтаса:
"Ненчо ле, да ни приготвиш
дор девет пещери топъл хляб,
дор девет крави ялови
и девет тулума с сирене,
триста ми чифта навои
и триста ми чифта цървули -
на гости ще ти дойдеме."
Ненчо ми, Ненчо чорбаджи,
той има дор девет снахи.
Той на снахици думаше:
- Вий булки, мои снахици,
мари, коя ще се наеме
гостите да ми посрещне,
посрещне, да се отсрами?
Ненчовите дур седем снахи,
те си на Ненча думаха:
- То не е наша работа,
гостите да ти посрещнем,
посрещнем, да се отсрамим.
Марийка, снаха най-малка,
тя си на Ненча думаше:
- Бре, ази ще се наема
гостите да ти посрещна,
посрещна, да се отсрамя.
Ненчо Марийка думаше:
- Марийке, снаха най-малка,
ако ми гости посрещнеш,
ще ти харижа, харижа
най-малкото сандъче,
сандъче, пълно с алтъни,
дето го, холан, теглеха
дор девет чифта биволи!
Доде си Ненчо издума,
гости на порти хлопнаха.
Маринка - снаха най-малка,
тя си им порти отвори
и си гостите посрещна,
посрещна и ги покани
весела, още засмяна,
на всички ръка целуна
и на войводата думаше:
- Бре, добре дошел, бате ле,
бате ле, бате Дамяне!
Дамян Маринке думаше:
- Маринке, снаха Ненчова,
отде ме, холан, познаваш,
отде ми знаеш името?
Маринка Дамянчо думаше:
- Бате ле, бате Дамяне,
как да'н те, бате, позная,
как да не ти знам името.
Знаеш ли, бате, помниш ли,
когато бяхме мънинки,
ти беше девет годишен,
аз бях седем годишна -
клети сираци останахме,
селските телци пасяхме?
Като ги, бате, закарахме
на Ирин-Пирин планина, (2)
на юнашката долина,
а там пък, бате, дойдоха
дор девет души хайдути -
тебе те с пушки окичиха,
със пушки и със патрони,
и те със тях си вземаха.
Мене самичка оставихте
на Ирин-Пирин планина,
на юнашката долина,
селските телци да паса.
Ази бях, бате, мънинка,
мънинка, на седем години,
не знаех, бате, не знаех
от къде в село да ида,
селските телци да карам.
Слънцето, като заседна,
те си сами тръгнаха,
тръгнаха в село да идат,
че аз си със тях отидох.
Свекър ми, той ме съжали,
взема ме, бате, изгледа ме -
най-подир, снаха направи.
Дамян хайдути думаше:
- Дружина вярна, събрана,
както се вярно събрахме,
тъй да се вярно слушаме.
Минете, тихо седнете -
тука ще ядем, ще пием
със моя свата, със Ненчо,
дето ми сестра изгледал,
най-подир снаха направил!
Дружина вярна, събрана,
минаха, тихо седнаха.
Яли са, колко пили са
доде петлите пропеят,
пропеят и повторят,
станаха, сбогом вземаха,
вземаха, тихо излязаха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019