* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал е Богдан, Богдане,
да яде Богдан, да пие
с неговите снашици,
с неговите унуци.
Печено агне ядяха,
червено вино пиеха.
Всичките ядат и пият
и се със Богдан веселят,
Дойка, най-млада снашица,
Дойка ни яде, ни пие,
често навън честеше,
кучетата да си прислушва.
Богдан Дойчице думаше:
- Дойчице, млада снашица,
защо ни ядеш, ни пиеш?
Дойка свекри си думаше:
- Снощи съм за вода ходила,
дванайсе тежки хайдути
тоз вечер на гости ще дойдат,
на гости, да ги погостим.
Богдан Дойчице думаше:
- Дойке ле, млада снашице,
портите да си затвориш,
затвориш, Дойке, заключиш,
пушките да си погледнеш,
пушките и ливорвите,
хубаво да ги изтриеш,
Дойчице, да ги чактисаш,
чактисаш, да са на хъзър.
Като кучетата лавнат,
да станеш, да ми подадеш
пушката с дванайсе огъня,
пък ти да си запасеш
на твойто кръстче тъненкото,
да си запасеш сабята
и на вратата да седиш,
като се ръка подаде,
Дойке ле, да я отсечеш!
Тебе се, Дойке, надявам,
от хайдути...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019