* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал е Богдан, Богдане,
да яде Богдан, да пие,
на позлатена трапеза,
с негови девет снашици,
с негова стара майчица,
с негово булче Лиляна.
Че какво ли му й ястьето?
Солено и пиперено.
Всичките ядат и пият,
Лиляна й булка най-малка,
ни яде Дойка, ни пие,
тя си нанавън излягва.
Богдан на Дойка думаше:
- Дойчице, снахо най-малка,
що ни ядеш, мари, ни пиеш,
ами си навън излягваш?
Дойчица дума: - Тейне ле,
като ме питаш, да кажа -
снощи съм за вода ходила
долу, на студени кладенци.
Там си заварих, намерих
Никола хайдутина.
Никола Дойки думаше:
- Лиляно, булка хубава,
че тука ли й, мари, тейно ти?
Лиляна дума Никола:
- Тейно се снощи помина,
днес му са, Никола, третини!
Никола Дойки думаше:
- Дойчице, булка хубава,
ний ще си, Дойке, ний дойдем,
у вази, мари, на гости,
портите да не заключваш,
пцетата да не гришаваш.
Дойка се назад повърна
и на тейка си думаше:
- Тейне ле, стари тейне ле,
хайдути, тейне, ще дойдат,
тебе ще, тейне, затрият!
Богдан Дойчици думаше:
- Дойчице, снахо най-малка,
ако ме, Дойке, отървеш,
тебе ще, Дойке, наградя
с моето царство, богатство!
Доде си Дойка издума,
и си хайдути пристигат.
Че ги й Дойка покани
долу в темни зимници...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019