* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал ми й Дамян чорбаджи
с неговите девет сина,
с неговите осем снахи
вечеря да си вечерят.
Всичките пият и ядат,
Нанковица, най-младата.
най-младата, най-хубавата,
най-хубава, най-глупава,
тя ми не сяда, ни пада
и ми не пий, не яде,
на права седи на ноги.
Свекър Нанковица кай:
- Булне ле, Нанковице ле,
кога те питам, кажи ми,
кажи ми, та ме не лъжи:
що ми не пиеш, не ядеш
и ми не сядаш, ни падаш?
Какво ти не я доволно?
А Нанковица му кай:
- Тейне ле, ти мой свекре ле,
кога ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа
що си не пия и не ям:
всичко ми й, тейни, доволно -
снощи съм чула зла дума,
зла дума, като зла чума,
че са юнаци канили,
тейне ле, да те погубят,
затва не пия и не ям,
най права седя на ноги.
Свекър Нанковица кай:
- Булне ле, Нанковице ле,
я седни, булне, да ядем,
да ядем, булне, да пием,
аз ще юнаци посрещна!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019