* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал ми Дамян, поседнал,
да яде, холан, да пие
с неговите девет синове
и девет млади снахици.
Най-малка снаха, Янчица,
ни яде Янка, ни пие.
Дамян на Янка думаше:
- Янке ле, снахо най-малка,
що ни ядеш, Янке, ни пиеш?
Янка на Дамяна думаше:
- Тате, ле, стари свекъре,
аз мислех да ти не кажа,
като ме питаш, ще кажа -
таз сутрин, като отидох,
на студен бистър кладенец
студена вода да налея,
кога се, тате, издигнах,
Ярмея стои над мене,
Ярмея, баш хайдутина.
Той си на мене думаше:
"Янке ле, булка хубава,
кой е баш чорбаджия в село!"
А аз му, тате, продумах,
"Вуйчо и тате двамата."
Тогаз ме Ярмея попита:
"Янке ле, вуйчо си защо
казваш, че и баща си?"
И аз му, тате, отвърнах:
"Яд ме е мене на тате!
Кой за вода ще иде -
най-малка снаха Янчица;
кой огъня да накладе -
най-малка снаха, Янчица,
затуй си татя издавам."
Портата се хлопнала,
стана Янка, отиде
и си портата отвори.
Ярмея във двора влязъл
със седемдесет юнака.
Тя го в изби заведе,
по чаша вино им наля;
на Ярмея даде две чаши.
Докат си вино изпият,
всички в избата заспиват.
Тогаз Янка си отива
и на свекъра си дума:
- Тате ле, тате свекре ле,
и вие, осем девери,
и вие, осем етърви,
всички в мазата да идем,
да си Ярмея хванеме.
Станали, всички отишли,
на всички глави отрязали,
че си Ярмея хванали,
и му ръцете вързали,
тогаз му глава отрязали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019