* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал е Диман чорбаджи
да яде Диман, да пие
с негови девет сина.
Като ядяха и пиеха,
Янчица, снаха най-малка,
ни яде Янка, ни пие.
Диман чорбаджи думаше:
- Янчице, снахо най-малка,
най-малка, най-разумна,
защо си, снахо, запряла,
ни ядеш, сине, ни пиеш?
Дали ми са гозби безсолни,
дали ми хляба ръженик,
или ми вино плясняло?
Янчица дума тейко си:
- Тейне ле, стари тейне ле,
всичко е, тейне, хубаво,
всички са гозби готови,
нито ми хляба ръженик,
нито ми вино плясняло,
нито ми всичко отряда.
Мене ми стана мъката,
снощи си, тейко, отидох
на бистри, пусти кладенци,
там си Чакъра заварих.
Червен ямурлук постлали,
тежко имане деляха,
кому дял дават, кому два -
Чакъра дават пет дяла.
Те си, тейно, решиха
таз вечер у нас да дойдат,
у нази грабеж да правят,
нашо имане дя вземат.
Хапвайте бързо, сръбвайте,
всички навънка излезте,
аз ще хайдути прибера,
малко ще вино наливам,
повече татул ще сложа,
хайдути ще си упоя!
Тогава, тейко, излезте,
хайдути да си избием.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019