|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Снаха спасява свекъра си от разбойници
Седнал Дамян делия,
да яде Дамян, да пие
с неговите девет снахици.
Най-малката му снахица
слага, не седа да яде.
Таман се сенка засенчи,
дребни си сълзи зарони.
Та я съгледа свекър и
и си на снаха продума:
- Снахо ле, снахо най-малка,
слагаш, не седаш да ядеш?
Слагаш, не седаш да ядеш
и само сълзи проливаш?
- Тате ле, мили свекърьо,
водата ни е далече.
Когато за вода отидох,
там си ме турци срещная,
та ти главата иская.
Ако ти глава не предам,
моята, тате, кье вземат,
на кол кье я побучат,
през село кье я пренесат.
Велинград; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|