* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал ми Диман чорбаджи,
да яде Диман, да пие,
веселба да се весели
със негови девет синове,
с негови девет снашици,
с девет люлки залюлени...
Най-малка снаха, Янчица,
ни яде Янка, ни пие,
веселба не се весели.
Диман си Янка съгледа
и на Янка си думаше:
- Янчице, снаха най-малка,
защо ми, Янке, не ядеш,
не ядеш, Янке, не пиеш?
Дал' не ти й ясте хубаво,
дал' ти вино не харесва,
или си нещо кахърна?
Янка Диману думаше:
- Свекре ле, свекре Димане,
ястето ми е хубаво,
и ми виното харесва!
Най съм си ази кахърна -
снощи съм за вода ходила
на студен бистър кладенец,
там си хайдути заварих,
и за теб, свекре, питаха:
"Де й на Димана чорбаджи,
де й на Димана къщата?"
Те си децата питаха,
пък те ми, тетьо, казаха,
дето съм твоя снашица,
че подиря ми тръгнаха...
Ази се, тетьо, потирих,
потирих да не ме видят;
сега щат, тетьо, да дойдат,
опак ти ръце ще свържат,
тежко имане ще вземат!
Да рачиш, тейко, да излезеш
из малки вратца в градина
със твойте девет синове,
със твойте осем снашици,
там да ядеш и да пиеш,
веселба да се веселиш!
Сама си Янка остана,
Янка се с черно облече,
жално си, милно плачеше.
Ей и портите захлопаха,
Янка плачешком питаше:
- Ти ли си, чумо омразна,
зе мен ли, чумо, ти идеш,
не стига ли ти, чумо льо,
синките дето измори,
че сега искаш и мене?!
Хайдути Янки думаха:
- Я мълчи, Янке, не плачи,
ний не сме чума омразна,
ние сме хора пътници,
ще поседнем да починем,
пак ще си, Янке, отидем!...
Янка си порти отвори,
и си хайдути влягоха,
и си на Янка думаха:
- Що си, Янчице, кахърна,
кахърна, толкоз плакала?
Янка хайдути думаше:
- Черна се й чума сякнала,
синките из къщи измори,
само си ази останах;
кому третини ще струвам,
кому шестини ще струвам,
на Димана деветини!
Седнете да си хапнете
за Диманово прощене!
През девет порти минаха,
на тайно място седнали
да ядат, още да пият.
Навън си Янка излезе,
порти със кофар заключи,
девет сюрмета дръпнала,
че ми се ясно провикна:
- Я излез, тейко Димане,
какъв съм лов уловила!
Бърже из къщи излезли,
че на конака отиде
и на заптии думаше:
- Заптии, бюлюкбашии,
скоро у дома елате,
върли хайдути вържете!
Дойдоха бюлюкбашии,
върли хайдути вързаха.
Те си на Янка думаха:
- Янчице, булка хубава,
как тъй ни лесно излъга,
как тъй ни лесно извърза!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019