* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Научила се е Тодорка,
късно за вода да ходи,
на хайдушкото кладенче.
Там си Тодорка намери
дванайсет души хайдути,
червено вино пиеха,
печено агне ядяха.
Като Тодорка видяха,
всички прави станаха,
червено вино плиснаха,
печено агне хвърлиха.
Чакър Тодорке думаше:
- Тодорке, моме хубава,
нещичко ще те попитам,
право да ми, либе, кажеш,
кой е болярин в туй село,
кой има пари най-много?
Тодорка дума Чакъре:
- Чакъре, любе Чакъре,
тате и чичо двамата,
те са боляри в туй село,
те имат пари най-много.
Чичо си има два ката,
а тате има четири.
Тогаз й Чакър казал:
- Тодорке, моме Тодорке,
много си, моме, хубава,
но си много, моме, глупава,
добре изказваш чича си,
защо изказваш баща си?
- Аз съм на тате сърдита,
на тате, още на чича,
като за мене идеха,
идеха, та ме искаха,
ако ме тате даваше,
там ме чичо не даваше!
За теб съм, Чакъре, чакала,
ти довечера да дойдеш,
кога се нощта превали,
кога се света потаи,
аз ще ти порти отворя,
на мама глава ще отрежа,
на мама, още на тате,
тежко имане ще вземем
и аз при тебе ще дойда.
И кат' се нощта превали,
и кат се света потаи,
Чакър на порти похлопа.
Тодорка стана, отвори,
и на Чакъра продума:
- Чакъре, либе Чакъре,
я ми дай, любе, сабята,
на мама глава да отрежа,
на мама, още на тате.
Кат взе Тодорка сабята,
един по един ги пущаше
и им главите режеше.
Най-подир Чакър остана,
Тодорка дума Чакъре:
- Ти що ми каза, Чакъре,
че съм ази мома хубава,
хубава мома, глупава?
И му главата отряза.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019