|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Снаха спасява свекъра си от разбойници
Седнал ми Банко да яде,
да яде, Банко да пие,
с негови девет синове,
синове, още снашици,
и осем малки внучета.
Всичките ядат и пият,
най-малката му снашица,
снашица, малка Янчица,
тя нито яде, ни пие.
Банко снашици думаше:
- Снашице, малка Янчице,
що не ядеш, снахо, ни пиеш -
манджа ли не харесваш,
вино ли не бендисваш?
Янка си Банко думаше:
- Банко ле, стари свекъре,
и ти манджата харесвам,
и ти виното бендисвам.
На нашето село й адета,
свекъра вънка да излезе,
снахата да му полее,
тогава ще ядем и пием.
Банко навънка излезе,
снашица да му полее.
Янчица дума на Банко:
- Банко ле, стари свекъре,
що стоиш, Банко, що гледаш,
двора е пълен с хайдути,
право в килери отиват,
в килери, още в кемери,
парите ще ти отвземат,
главата ще ти отрежат.
Я бягай, Банко, я бягай!
Векилски, Новопазарско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|