* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Научило се Жорето,
гиди гюзел, Марко ле, геврек Тодорко,
всеки ден, всяка сутрина
късном за вода да ходи,
вечер по месечината,
сутрин по облачината.
Снощи по късном отиде,
та там Жорето варила
тридесете млади юнака
със три зелени байрака.
Като Тодорка видяха,
всички ги дивань станали,
Тодорка сайлам дадоха:
- Сайлам айлейкюм, Тодоро!
- Бре сайлюм манень, юнаци!
- Тодорко, ще те питаме,
ти на нас право да кажеш!
Като сте село голямо,
голямо село Айданлък,
кой ви е чорбаджията,
баш боляринат в селото?
- Кат ме питате, ще кажа:
дядо е баш боляринът,
стрико е чорбаджията.
- Тодорко, ще ни заведеш
дядовем плевня голяма!
Дядо за слама ще поде,
ще вардим да го фанеме,
да му парите вземеме.
Тя ги, Тодорка, заведе
дядовем плевня голяма,
та че плевнята затвори,
та че плевнята запали
от четирите крайове.
Малко хайдутче пискаше,
пискаше и нарядаше:
- Мари Тодоро, калмано,
защо не нази излъга?

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019