* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Хей, хей, я слънцето трепти, заходя,
хайдути от горийка излели,
право в Софина отишли
до Дуйчиловите дворове,
че му на портите похлопаха,
похлопаха, още повикаха:
- Дуйчилице, ти стопанице,
я стани, Дуйчилице, отвори ни,
че ни й Дуйчила пазари
във него аргати да бъдем,
да му имота гледами.
Дуйчилица млада се излъга,
че им портите отвори,
хайдути двора напълниха,
войводата дума на Дуйчилица:
- Дуйчилице, ти стопанице,
ний не сме Дойчила аргати,
ний сме върли хайдути,
няма да ви имота гледами,
я най ще ви имота отвземем
имота бели грошове,
имота жълти алтъни.
Тогаз са Дуйчилица угади,
Дуйчилица дума на войвода:
- Хайде, дружина, със мене,
аз ще ви имота укажа,
имота бели грошове,
грошове, жълти алтъни,
че вече ми се додяло
от този пусти Дуйчила,
че той ходи много из града,
мене на дома остава,
аз да му имота все вардя,
не може нийде да изляга.
Че ги Дуйчилица поведе,
във нова ги къща уведе,
заднешком навънка излезе,
излезе, та не притвори
и си на пътя излезе,
и се изясно изпровикна:
- Слушйте хора софянци,
какво е чудо станало
в Дуйчиловите дворове,
къщата й пълна с хайдути.
Разтичали се софянци,
напълнили двора в Дуйчила,
я никой не си се наема
при хайдути в къщи да влезе.
Отде им се зазело
момченце бяло българче,
с търпана ги навънка душеше
и ги на софянци даваше,
и си на софянци думаше:
- Каквото щете ги правете,
макар и живи дерете,
ма войводата за мене оставете.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019