* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал е Диман чорбаджи
да яде Диман, да пие,
веселба да се весели
с негови девет синове,
с негови девет снашици.
Синките ядат и пият
и се веселба веселят,
най-малка снаха, Янчица,
не яде Янка, не пие,
не се веселба весели.
Не я съгледал ни един,
най я съгледал свекър й,
свекър й, Диман чорбаджи,
той си на Янка думаше:
- Янке ле, снаха най-малка,
най-малка и най-глупава,
щу н' ядеш, Янке, не пиеш,
щу н' се веселба веселиш?
Хляба ли ни е ръженев,
ил ми са гозби безсолни,
ил ми е вино пресняво,
или ракия патоки?
Янка Димана думаше:
- Свекре ле, Диман чорбаджи,
като ме питаш, да кажа:
Аз снощи, свекре, отидох
на Алтън-бунар кладенец
студена вода да взема,
там си намерих, заварих
до седемдесет юнака,
до седемдесет и седем,
над кладенеца седнали,
червен ямурлук постлали,
тежко имане деляха,
по-много жълто от бяло,
мене за тебе питаха:
"Янке ле, снаха Димова,
къде е, Янке, свекър ти,
свекър ти, Диман чорбаджи?
Таз вечер ще му дойдеме!"
Вечеряй, свекре, че бягай
из мала врата в градинка,
из кичестите бубове.
Като си дойдат юнаци,
аз ще се, свекре, почерня,
почерня, свекре, пощудря,
ще викна, свекре, да плача,
чумата люто ще кълна:
"Чумо ле, черна мория,
да ти крилете изсъхнат,
крилете, още стрелите,
дето ти затри свекра ми,
свекра ми, Диман чорбаджи!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019