* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Научила се Марийка
често за вода да ходи
на войводското кладенче,
на хайдушкото вардище.
Там си завари Марийка
сто-й-петдесет юнака
и Марийка им думаше:
- Байо ле, черни войводо,
я си пушките вдигнете,
че ще Марийка да мине
студена вода да налее.
Всички юнаци станали,
те си пушките вдигнали,
студена вода наляла
и се назад върнала.
А войвода и думаше:
- Постой, почакай, Марийке,
ние теб няма да спрем,
нещо ще да те питаме:
- В толкова село голямо
има ли много боляри,
боляри и господари.
А Марийка им думаше:
- В толкова село голямо
нямаме много боляри,
боляри и господари,
тук са тате и чичо.
Итях не щях да обадя,
ала ми хатър остало,
че са ме много искали,
баш болярските синове,
ама те не са ме дали,
за туй ги аз обадих.
Ивойвода им думаше:
- Постой, почакай, Марийке,
и ние с теб ще дойдем,
ще дойдем да ги хванем.
- А марийка им думаше:
Байо ле, черни войводо,
аз ще напреде да ида.
Девет пещи хляб месила,
вечеря си приготвила,
бели си менци изпразни.
В тъмно мазани отиде,
руйно си вино наточи,
турила върла отрова.
Скоро дружина пристига
и Марийка им думаше:
- Байо ле, черни войводо,
сега е още раничко,
я влезте в тъмни мазани
да не ви някой усети.
Марийка им вечеря пренесе,
па си навънка излезе
и си зимника заключи,
па си Марийка отиде
па право при сеймените,
и Марийка им думаше:
- Ой ви вазе сегмени,
та защо ли сте сегмени,
сама Марийка хванала
сто-й-петдесет юнака.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019