* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал ми е Диман да яде,
да яде Диман, да пие,
с неговите осем синове,
с неговите осем снахици.
Всичките ядат и пият,
най-малката снахица
не яде, още не пие,
Диман я жално погледна
и още по-жално продума:
- Защо, снахице, не ядеш,
не ядеш, още не пиеш?
Стоянка, булка хубава,
тя на свекър си отговаря:
- Кака да ям, свекре, и пия,
като съм лош сън сънувала.
Сънувах, че всички ядем и пием,
а у нас влезе дружина,
дружина върла, хайдушка.
Всичките до един изклаха,
само мене оставиха,
големи ме мъки мъчиха,
да кажа де е златото,
златото, още среброто,
на тебе баш болярино.
Доде си Стоянка издума,
дружина в двори навлезе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019