* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал е Диман чорбаджи
да яде Диман, да пие
с девет свои синове,
с осем свои снахички...
Всеки си яде и пие,
и се веселба весели;
Янчица, снаха най-млада,
най-млада, ала най-умна -
ни яде Янка, ни пие,
нити се веселба весели...
Никой е Янка не съзрял,
най я е съзрял свекър й,
свекър й, Диман чорбаджи,
и си той Янка попитал:
- Янчице, снаха най-млада,
най-млада, ала най-умна,
защо си, Янке, не ядеш,
не ядеш, Янке, не пиеш,
нити веселба веселиш?
Дали ти й ястье не угодно,
или ти й винце не сладко?
Янка Диману думаше:
- Свекре ле, Диман чорбаджи,
мен ми е ястье угодно,
и ми е винце сладичко...
За едно мисля е жаля -
що да сторя и направя?
Снощи си азе отидох
на хайушките кладенци,
там си юнаци заварих,
юнаци мене питаха:
"Янчице, булка хубава,
къде й, Янке, свекър ти,
свекър ти, Диман чорбаджи?"
И аз юнаци излъгах,
че умре Диман чорбаджи
и девет негови синове;
кому струвахме третини, шестини,
Диману година ще струваме!...
Юнаци мене казаха:
"Ние ще всички да дойдем
на Диманово струване!"
Я иди, свекре, та се скрий,
във моята гъста градинка,
във червената калинка!
Диман си Янка послуша,
и в градинка се потули.
Че са юнаци надошли
на Диманово струване.
Янка се скоро разшета
и си юнаци нагости,
че ги Янка затвори
в Диманови яки сараи
и си юнаци там изби...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019