* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал е Дамян чорбаджи,
да яде Дамян, да пие,
веселба да се весели,
с негови девет синове,
с негови девет снахици.
Всички ядат и пият,
и се веселба веселят.
Най-малката снаха, Янчица,
не яде Янка, не пие,
нито веселба се весели.
Дамян на Янка думаше:
- Янке ле, снахо най-малка,
що не пиеш, Янке, що не ядеш?
Да не си нещо болнава
или не ти е угодно?
Янка Дамяна продума:
- Свекъре, да ти разправя,
думица няма да излъжа,
аз снощи, свекре, замръкнах
на студен бистър кладенец.
Таман вода наливах,
кога се права изправих,
права на място замръзнах.
Над мене стои Еремий,
Еремий, баш хайдутина,
с негови верни другари.
Еремий на мене продума:
"Янке ле, булче хубаво,
нещичко ще те попитам,
ако си жалиш живота,
правичко на мен да кажеш,
да не ме дума излъжеш -
кой е болярин в селото,
болярин и баш чорбаджи?"
Аз му, свекре, продумах:
"Като ме питаш, ще ти кажа,
правичко да ти разправя."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019