* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Селяни думат на Рада:
- Радо ле, моме хубава,
хубава, умна и разумна,
тъй кат' си, Радо, хубава,
хубава, умна и разумна,
можеш ли да ни отървеш
от тези върли хайдути?
Девет ми годин станало,
как са хайдути слягъли -
вредом са пътища свързали,
не можем на кър да излезем,
черна си угар да орем,
бяла пшеница да сейме.
Че ни остана, остана
черното грозде на лоза,
жълти гълъбе на нива...
Рада селяни думаше:
- Селяни, все чорбаджии,
селяни, все предни хора,
и туй ли да ви науча?
Имаме село голямо,
селото й с триста комина -
на комин по грош хвърлете,
триста ми гроша сберете,
и ги на мене подайте,
ще ви от турци отърва!
Селяни, все чорбаджии,
селяни, все предни хора,
триста ми гроша събрали
и ги на Рада подали.
Че стана Рада, че стана,
че се хубаво премени;
взела е котли и кобилца,
за вода студена отиде
на хайдушкото кладенче.
Кат' на кладенче отиде,
хайдути наред седяха
и тий на Рада думаха:
- Радо ле, моме хубава,
ад' върви, Радо, налей си,
налей си, Радо, не бой се!
Който те с очи погледне -
да му очите изпръснат,
който те с ръка похване -
да му ръката изсъхне!
Нещичко ще те питаме,
правичко ще ни обадиш -
кой е у селото маллия,
маллия и паралия?
Рада хайдути продума:
- Ой ми ви вази, хайдути,
чичо е в село маллия,
маллия, ем паралия!
И вий със мене елате,
аз ще ви вази занеса
у мазата под бътлаците -
там има казан жълтици.
Хайдути с Рада тръгнали,
че ги у мазии занесла.
Рада навънка излязла,
че си вратата заключи,
ясно се Рада спровикна:
- Тичайте, хора селяни,
хайдути у маза затворих!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019