* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал ми Дамян чорбаджи,
да яде Дамян чорбаджи,
да пее, да се весели,
с дванайсе снахи, синове,
с двайсет и пет внука.
Всичките ядат и пият,
и пеят и се виселят,
сал Янка, най-малка,
най-малка и най-разумна,
ни яде, Янка, ни пие,
а само влиза, излиза.
Дамян на Янка думаше:
- Янке ле, снаха най-малка,
най-малка и най-разумна,
защо си тъжна, кахърна,
ни ядеш, Янке, ни пиеш,
ни пееш, ни се веселиш,
а само влизаш, излизаш?
Янка тейко си продума:
- Тате ле, тате Дамяне,
като ме питаш, да кажа,
правичко да ти обадя,
правичко, да те не лъжа.
Снощи си, тате, отидох,
на студен бистър кладенец,
тамо си, тате, заварих,
дванайсетмина дружина
и те ме, тате, питаха:
"Знаеш ли Дамян чорбаджи,
знаеш ли му де е къщата?"
И аз им, тате, отвърнах:
"Зная го и го познавам,
зная му де е къщата!"
И аз ги, тате, доведох,
във нашите нови домови,
и там ги, тате, затворих,
хайдути да си изловим.
Тогаз си всички станали
и си в дамови отишли,
и си хайдути хванали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019