* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнали са ми, седнали
дядовите Петкови снахи,
да ядат, още да пият,
яли са и са пили.
Най-малката снаха, Петкана,
често навънка излизаше
и към гората гледаше,
и на свекър си думаше:
- Яжте, тейно ле, пийте,
по-скоро се мъртви престорете.
Тежка се потеря повдигна,
право е към нас тръгнала.
Яли са и са пили,
живи се мъртви престорили.
Петкана, най-малката снахица,
с бяло ги платно покрила,
с ран ги босилек накичила,
викнала и заплакала.
Хайдути в двора влязоха,
де зачу Петко войвода,
той си на дружина думаше:
- Я постойте, почакайте,
мене ми се е глас зачул.
Петко на сайван отиде.
Петкана, булка хубава,
тя, като чичо си видяла,
и си на крака станала,
и на чичо си думаше:
- Добре си дошъл, чичо льо,
да си мъртвите погребем.
Че бръкна Петко, потърси,
в дълбоки, куюм джобове,
извади кемер кесия
и я на Петкана отдаде,
и на Петкана думаше:
- На ти, Петканке, тез пари,
да си мъртвите погребеш!
Че той се назад повърна,
и на дружина думаше:
- Бягай, дружино, де можеш,
черна се е чума задала,
всичките ги е, холан, изтръшкала!
Всичките в гората навлезли.
Петкана, булка хубава,
тя си на сайван седеше
и към гората гледаше.
Когато в гората влязоха,
тя на свекър си думаше:
- Свекре ле, стари свекре ле,
ставай, свекре, ставай,
хайдути в гора влязоха.
Че стана свекър, отиде
в тъмни изби дълбоки,
взема си шиник алтъни
и ги на Петкана подари.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019