* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Събра ми Босул, понабра,
дор седемдесет юнака,
а че ги Босул заведе
във тая гора зелена.
Водил ги Босул, водил ги,
до осемнайсет години,
никаква кярба нямаха,
гладни и жадни ходеха,
голи и боси тръгнаха.
Момчета думат на Босул:
- Босуле, млада войводо,
или ни кярба намирай,
да хапнем, още да пийнем,
крака и гърба облечем,
или ще пушки да вдигнем,
във тебе сефте да сторим!
Босул момчета продума:
- Момчета, млади вълчета,
дайте ми мифлет и почак
цяла ми една седмица,
на всичко чалъм ще найда!
Момчета се съгласиха,
неделя мифлет дадоха.
Босул из гора сам тръгна.
Ходил е Босул, ходил е,
времето вече, изтича,
нищо никакво не найде.
Край гора глас му се зачу,
вакли овнета блееха
и меден кавал свиреше.
Кога край гора излезе,
тамо си Босул завари
едно ми малко овчарче,
Дойчин ми млад шилегарин,
млади шилета пасеше
и с меден кавал свиреше.
Босул на Дойчин продума:
- Дойчине, млад шилегарю,
нещичко ще ти поръчам,
но няма да ми откажеш.
Ти знаеш, Дойчине, аз кой съм,
довечера като си идеш,
шилета като разкараш,
ти при Никола да идеш,
при този Никола чорбаджи,
тъй на Никола да кажеш -
да коли крава ялова,
да прави манджи с казани,
да точи вино, ракия,
че утре вечер ще дойда
със мойта вярна дружина,
да ни гости, да ни напои,
когато да ни изпраща,
мене ще дарба да дари -
ярешка кожа жълтици!
Ако би това не стори,
главата ще му отрежа!
Дойчо във село отиде,
шилета кога разкарва
и при Никола отиде,
всичко на Никола разправи,
каквото Босул поръча.
Никол из двора ходеше
и се със акъл биеше,
ядене, пиене ще найде,
от къде, холан, да найде
ярешка кожа с жълтици,
Босула дарба да дари,
главата да си отърве.
Както из двора ходеше,
глава надолу навежда
и дребни сълзи ронеше.
Отде го, холан, съгледа
най-малката му снахица -
девета кадън Тодорка,
тя на свекъра продума:
- Тейне ле, мили свекъре,
защо си тъжен-кахърен,
дали аз не съм прилика,
из твои сараи да ходя?
Ти имаш осем снахици,
аз съм най-малка - девета,
ако не съм ти прилика,
отвори порти - гони ме!
Той на снахата продума:
- Снахо ле, кадън Тодорке,
Тодорке, снахо най-малка,
най-малка, още най-умна,
чудя се, снахо, мая се -
дали да кажа, или не,
не можеш да ми помогнеш,
но щом ме питаш, ще кажа...
Мене ми хабер изпраща
Босула, млада войвода,
че утре вечер ще дойде
със неговата дружина,
със седемдесет момчета,
да коля крава ялова,
да правя манджи с казани,
да готвя вино, ракия,
всичките да ги нагостя,
нагостя, още напоя,
когато да ги изпращам,
Босула дарба да даря -
ярешка кожа с жълтици!...
Всичкото, снахо, ще найда,
само парите не мога,
няма от къде да взема,
затуй съм тъжен-кахърен.
Тодорка, булка хубава,
тя си на свекър продума:
- Тейне ле, мили свекъре,
ядене, пиене наготви,
когато стане за пари,
аз съм, тейне, насреща!
Никол се много зарадва,
ялова крава заколи,
направи манджи с казани,
вино, ракия наготви.
Когато вече да мръква,
слънцето вече да зайдва,
Тодорка дума на всички:
- Тейне ле, стари свекъре,
със девет сина рождени
и осем милни етърви,
всички в градинка идете,
между цветята легнете!
Когато дойдат хайдути,
главите недейте вдига,
никой да ви не усети,
а че сте всички в градинки,
а свекърва ще остане,
на мене тя да помага.
Всички в градини отиват,
легнали между цветята,
глави нагоре не вдигат.
Късна вечеря станало,
ето го Босул, пристига,
с неговата млада дружина -
дор седемдесет юнака
и си на пората почука.
Никол му порта отвори
и си хайдути посрещна.
Назлън ми, кадън Тодорка,
тя им софрата сложила,
всички хайдути нарежда,
тя до Босула седнала
и си на Босул думаше:
- Босуле, млада войводо,
сега да ядем и пием
и сладко да приказваме!
Яли са сладко, пили са,
назлън ми кадън Тодорка
викнала, песни запяла:
"Де се е чуло-видяло,
брат от сестра да отдели,
девет години да ходят
и тогаз да се съберат..."
Босула нищо не разбра.
Кога стават да излизат,
излизат да си отиват,
Босул на Никол думаше:
- Хайде ми дарба дарявай,
че ще си вече отивам!
Назлън ми кадън Тодорка,
тя на Босула продума:
- Босуле, млада войвода,
не можа да ме разбереш,
каква ти песен аз попях...
Байно ле, бате Босуле,
знаеш ли или не знаеш,
че сме двама брат и сестра,
помниш ли или забрави,
когато бяхме мънички,
мънички деца при мама?
Баща ни рано починал,
нази мънички оставил,
сираци, бате, при майка.
Майка ни ни изгледала,
майка е клета вдовица,
вдовица и сиромахкиня,
по чужди врати ходила,
чужди станове тъчала,
на чужди хурки предяла,
нас двамка да ни изхрани.
Помниш ли, или забрави,
една ми късна вечеря,
когато мама си дойде,
нямаше хлебец трошица,
тя си в махлата отиде
и кило брашно вземала,
то беше, бате, просено,
просено, още ръжено
и го на кътми набърка,
почна на сача да пече.
Помниш ли, или забрави,
че от малък беше буен?
Както отвънка идваше,
от сача кътма награби
и лапна, та я изяде.
Мама й тежко дотежа,
не можа да се въздържи
и тя с огрибка посегна,
тебе по глава удари.
Ясни ми кърви текнаха
и ти на вънка излезе,
от тогаз, бате, досега -
вече във къщи не влезе,
сега си, бате, ти дойде,
от мене пари да искаш...
Босула, млада войвода,
той си всичко припомни,
шапката от глава свали
и на момчета продума:
- Гледайте, братя, гледайте,
имам ли нишан на глава!
Всички момчета казаха:
- Имаш го, млада войводо,
имаш го, дори е голям!
Босул се назад обърна,
милно си сестра прегърна
и на момчета продума:
- Я хайде, братя, ставайте,
ядохме сладко и пихме,
другаде пари ще търсим.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019