|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Снаха спасява свекъра си от разбойници
Брей гиди, залъм Тодоро!
Научила се Тодора
кришум за вода да ходи
на хайдутското кладенче.
Еднъжкян, дважкян отиде,
никой хи нещо не река,
(...)
Хайдути наред седяха,
хем шаро агне ядяха
и ройно вино пиеха.
Най-мънинкото хайдутче,
то на Тодора думаше:
- Мари Тодоро, Тодорке,
бре гиди, залъм Тодоро,
кой ви е в село болярин,
болярин, баш чорбаджия!
- Чичо ми в село болярин,
тейно ми баш чорбаджия!
Хайдути, да ви заведа
във чичовия саманлък,
чичова плевня голяма!
Та ги Тодора измами,
измами, та ги заведе;
че ги Тодора заключи,
че ги Тодора запали
от четирите кьошета.
- Горете вие, хайдути,
кето сте вий горили!
Мустафа-паша, дн. Свиленград (СбНУ 25/1909, с. 62, № 57 - "Тодора
изгаря хайдути"); саманлък - плевня; кето - както.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|