* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Стоян на Радка думаше:
- Радке ле, първо венчило,
Радке ле, пръвна пръвнина,
аз ще надолу да ида,
надолу към Цариграда,
едър добитък да сбирам,
едър, Радке ле, и дребен,
тебе те тука оставям,
вечер вратата не отваряй,
че ний сме хора боляри,
боляри и чорбаджии,
чуени и прочуени,
по село и по селата.
Стоян надолу отиде,
Радка у къщи остана.
Като слънцето засяда,
Радка говеда прибрала,
легнала, сладко заспала.
Вуйчо й Манол похлопа
и си на Радка повика:
- Радке ле, мила вуйчова,
стани ми врата отвори,
на кучетата хляб да взема
и на овците кърмило.
Радка вуйчо си думаше:
- Не моя, уйчо, да отворя,
мене ми Стоян поръча -
вечер врата да не отварям!
Той пак й се помоли,
тогава Радка отвори.
Не вляга Манол самичък,
най вляга Манол, най вляга
с дванайсе души, хайдути.
Радка уйчо си думаше:
- Седнете да починете,
аз ще у маза да увляга,
червено вино да наточа,
че сляга Радка у мазата,
не наточи вино червено,
препаса сабя френгия
и си у къщи отиде.
Как се наляво завърти
и надясно обърна -
на всички глави отряза
и на вуйчо си думаше:
- И още дванайсе да доведеш,
и на тях глави ще отрежа!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019