* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнала й Радка да яде,
да яде Радка, да пие,
челяк на порти похлопа,
като похлопа и повика:
- Радке ле, пиле чичово,
излез ми порти отвори,
мене ме татко ти проводи,
да му занеса на овцете
кърмило, на кучетата вечеря.
Радка се от къщи обади:
- Чичко ле, чичко Драгоя,
да не е нещо измама?
Чичко Радка думаше:
- Не бой се, Радке, не бой се,
доде й чичко ти при тебе,
тебе ти нищо не става.
Че стана Радка, отвори,
двора се пълни, напълни,
с сеймени бюлюкбашии,
сеймени, върли хайдути.
Чичко Радки думаше:
- Я казвай, Радке, я казвай,
бащино тежко имане,
медна кутийка, жълти алтъни.
Радка чичо думаше:
- Ей, чичко, долу в избите,
в избите между бъчвите.
Че им Радка отвори;
един по един влизаха,
влизаха, не излизаха.
Че ги Радка затвори,
че излезе горе в собито,
съблече женска премяна,
облече руба юнашка,
взела е сабя френгия,
че отиде долу в избито,
един по един излизаха,
все им главите отряза.
Най-подир остана чичко й,
чичко Радки думаше:
- Не ми главата отрязвай,
дясна ми ръка отрежи,
ляво ми око извади,
и ме из село разведи,
да види мало и голямо,
как та й чичко ти измамил.
Радка си чичко думаше:
- Аз ще ти глава отрежа
и за капак угудя.
Всички ги на купен направи,
чичка си за капак угуди.
Че се на купен покачи
и се изясно провикна:
- Вървете, мало и голямо,
да видите чудо голямо,
голям съм лов уловила!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019