* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Мари, Тодоро, Тодорке!
Тодорка двори метеше,
портите се отворили,
хайдутите се напълнили.
Хайдути се напълнили,
хайдутите с млад войвода.
Тия Тодорка хванаха,
хванаха и я питаха:
- Мари, Тодоро, Тодорке,
дядо ти тука ли си е?
Тодорка дума хайдуте:
- Вие, хайдути, не знайте,
наш дядо тука го няма,
дядо ми вчера отиде
в Стамбол, града голяма,
да кара вакли ойнове,
да ги кара, да ги продава,
да взема бели грошове,
да плати тежки данъци
и на овците бейлика.
- Лъжи, Тодоро, кого щеш,
хайдуте си не вървят.
Влезе Тодорка вкъщи
и на дядо си думаше:
- Дядо льо, Байо чорбаджи,
хайдуте ми не вярват!
- Снахо Тодоро, Тодорке,
мож ли ме, снахо, откини?
- Откинавам те, дядо льо,
ако ми дадеш, дядо льо,
на девет снахи съдбата
и на зандана нахтаре,
на девет мази ключове!
- Халал да са ти, снахо льо,
на девет снахи съдбата
и на зандана, нахтаре,
на девет мази ключове!
Че се Тодорка оружи,
окачи пушка бойлия,
запаса чифте пищови,
взела е сабя френгия.
Че се Тодорка развъртя,
наляво, още надясно.
Всички, холан, кайдиса
и на войводата главата отряза,
и на дядо си думаше:
- Дядо льо, Байо чорбаджи,
на ти си, дядо, бакшише,
бакшише, глава хайдушка!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019