* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Научила се е Тодора
все вечер късно за вода.
И снощи вечер отиде...
Тамка Тодора завари
дор седемдесет юнака,
дор седемдесет и седем,
и три зелени байрака.
Първийо байрак - Аладжа,
вторийо байрак - Караджа,
третийо байрак - Чакъру.
Чакър Тодори думаше:
- Тодоро, горо зелена,
Тодоро, алтън хубава,
нещо ще да те попитам -
кой ви във село чорбаджи,
чорбаджи, селски хазнатар?
Тодора дума Чакъро:
- Чакъре, Чакър Никола,
като ме питаш, да кажа -
баща ми в село чорбаджи,
баща ми, баш болярина;
чичо ми селски хазнатар.
Чакър Тодорки думаше:
- Тодоро, горо зелена,
като издаваш чичо си,
защо издаваш баща си?
Тодора дума Чакъро:
- Кат седнем, холан,
хляб да ядем,
мене от вънка изкарват,
затуй го, холан, издавам!
Баща ми има, Чакъре,
биволски толун с пари;
той у плевника заровен,
хайдути да ви заведа,
да ви толуна покажа.
Че ги Тодора заведе
в бащини си плевници,
че ги Тодора натика.
Тракна Тодора, затвори,
тракна Тодора, заключи,
че си във къщи отиде,
че си кибрит подвзела.
Че ги Тодора запали
от четирите кьошета.
Че се й на боклук качила
и се й юнашки изпровикна:
- Елате, мало и голямо,
елате и сеир гледайте,
как горят мишки, паткани!
Чакър от вътре викаше:
- Тодоро, гора зелена,
Тодоро, алтън Тодоро,
саде на мене отвори,
по свето ще те приказвам,
по свето, минликето,
как ме, Тодоро, измами!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019