* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал ми е Дамян да яде,
да яде, да заговява,
с неговите трима сина
и неговите три снахи.
Всичките ядат и пият,
най-малката булка Калинка,
не яде, нито пък пие.
Дамян Калинки думаше:
- Калинке, булка най-малка,
що не ядеш, нито пък пиеш,
дали ти хляба безсолен,
или ти манджа нагарча?
Калинка дума свекър си:
- Свекъре, стари бубале,
нито ми хляба безсолен,
нито ми манджа нагарча.
Снощи съм ходел бубаджик
на хайдушкото кладенче,
там си намерих, заварих,
девет бюлюка хайдути,
те си за тебе приказват:
"Таз вечер ще да отидем,
Дамян чорбаджи да бастисаме,
парите да му вземеме,
а на булките алтъните!"
Чудя се, свекре, мая се,
какво ли, свекре, да правим,
ала съм, свекре, намислила,
ти да се на умрял престориш,
аз ще седна да те оплаквам,
за да те, свекре, отърва.
Дамян Калинка послуша
и си на земята легна,
с бяло го й платно прекрила,
със тамян го прикадила
и свещ му е запалила.
Ето, портите лопнаха,
на вратата почукаха:
- Стани, отвори, Дамян чорбаджи!
Като ги Калинка чула,
вратата отворила
и виканала, и заплакала.
Тъй плаче, тъй жално реди,
като във къщи влязоха,
като Дамяна видяха,
в къщи легнал мъртъв,
и се бързо назад върнаха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019