* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал е Дамян, Дамяне,
да яде Дамян, да пие
с негови дур девет сина,
дур девет сина рождени
и девет снахи свидени,
и негови дребни унуки.
Всичките ядат и пеят,
най-малка снаха Еленка,
Еленка не яде, не пие,
често си навън излазя...
Дамян Еленке думаше:
- Еленке, снахо най-малка,
най-малка и най-хубава,
най-хитра и най-разумна,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш, -
на мене лъжа не бива!
Всичките ядат и пият,
пък ти не ядеш, не пиеш;
ти що си тъжна, кахърна, -
дали си болна-неволна,
що често навън излазяш?
Еленка дума тейку си:
- Тейно ле, стари свекро ле,
нали ме питаш, да кажа,
правичко да ти обадя, -
на тебе лъжа не бива, -
що често навън излазям.
Аз не съм болна-неволна,
а най съм тъжна-кахърна.
Снощи, тейно льо, ходихме
на Алтън-бунар кладенче,
на хайдушкото сбирище, -
там си войвода заварих.
Като си вода изтеглих,
таман си вода наливам,
наливам, тейно, ще тръгвам,
войвода стана на крака
и ме за ръка улови,
за ръка, за вита гривна.
Тежки ме мъки мъчеше, -
на ръце тек белегчета,
на врата ситни синджири,
на крака тежки букаи.
Че ме хитричко изпитва:
"Еленке, булка хубава,
Еленке, птичка глупава,
нещичко ще те попитам,
право ми кажи, не лъжи, -
на мене лъжа не бива,
не бива, нито минава, -
че ти главата отрязвам
като на агне гергьовско,
като на пиле петровско,
като на птиче летниче!
Я казвай, Еленке, я казвай,
кой ви й в селото чорбаджий,
чорбаджий, Еленке, тиклифчий?"
Пък аз му право обадих:
"Тейко й в селото чорбаджий,
чорбаджий, още тиклифчий!
В зимника са заровени
девет казана алтъни!"
Таз вечер, тейко, ще дойдат
дур седемдесе юнака
и седем бели байрака!
Дамян Еленки думаше:
- Еленке, снахо най-малка,
не бой се, не бой, Еленке!
Като вратата изхлопат,
да идеш да им отвориш,
в зимника да ги заведеш!
Дорде си Дамян издума,
пътна се врата захлопа.
Дамян Еленки думаше:
- Като им врата отвориш,
в зимника да ги заведеш;
наточи вино червено
и върла бистра ракия;
всичките наред почерпи, -
кой какво иска да пие!
Спусна се бяла Еленка,
дръпна вратата, отвори,
и двора им се напълни
с подбор момцци юнаци.
Че ги Еленка поведе,
че ги в зимника заведе,
че се й назад върнала
и на Дамяна казала.
Взела е бяло бакърче,
взела е филджан билюрен,
че си в зимника отиде,
наточи вино червено
и върла бистра ракия.
Всичките наред черпала, -
кой какво иска да пие.
Еленка дума войводу:
- Войводо, холан, войводо,
постойте, та почакайте,
да ида да ви донеса
копачки, още мотики,
казани да си изкопайте,
с имане да ви надбавя, -
със пусти жълти алтъни,
кой колко може да носи!...
Не им копачки занесла,
копачки, още мотики,
най ги в зимника заключи,
че си Дамяна повика.
Дамян си сабя наточи,
сабята, дамаскинята;
като в зимника отиде,
кат си наляво замахна,
доде се обърне надясно -
сал войводата остана.
Войвода дума Еленке:
- Еленке, булка хубава,
Еленке, птичка глупава,
що тъй ни хитро измами,
та ни в зимника уведе,
та ни на ръка предаде?!
Войвода дума Дамяне:
- Дамяне, холан, Дамяне,
молба ще ти се помоля -
не ми главата отрязвай,
едното ми око извади,
едната ми ръка отрежи!
Да ходя, прося да прося,
да ходя, да ви приказвам -
като бях силна войвода,
че как се хитро измамих!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019