* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Тодорка се е научила
да ходи вечер за вода
на хайдушкото кладенче.
Снощи ми вечер отиде
и там Тодорка завари
Чакър, млада войвода
със седемдесет юнака,
със седемдесет байрака.
Чакър Тодорка думаше:
- Тодорке, алтън девойко,
нещичко ще те попитам,
правичко ти да ми кажеш,
сакън, да не ме излъжеш.
Кой е най-богат в селото,
най-богат, баш чорбаджията?
- Аз ще ти кажа, Чакъре,
няма да те излъжа.
Чичо е най-богат в селото,
тате е селски чорбаджия.
Че аз си зная, Чакъре,
дор три тулума в плевника.
Чакър Тодорка думаше:
- Защо ги, Тодорке, издаваш?
- Че как да не ги издавам!
Моя баща зъл пастрок,
когато седнем хляб да ядем,
мене за вода провожда.
Чичо ме на момци кори.
Затуй ги, Чакъре, издавам.
Хайде със мене вървете,
плевника ще ви покажа,
вратата ще ви отворя.
Когато до плевника стигнаха,
Тодорка вратата отвори
и на Чакъра дума:
- Като във плевника влизате,
пушките вън да оставите,
сакън, да се не избиете,
на всички дял да дадете
и на мене дял да оставите!
Тодорка, алтън гидия,
тя си отвън остана,
че си плевника заключи
и се ясно провикна:
- Вървете, хора, селяни,
плевника си подпалете,
всичко друго на мен ще остане.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019