* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал ми е Данчо баш болярин,
да яде Данчо, да пие
с негови девет синове
и с негови девет снахици.
Всичките ядат и пият,
най-малката снаха, Янчица,
не яде Янка, не пие.
Свекър си Янка питаше:
- Снахо ле, Янке хубава,
защо Янке не ядеш,
не ядеш, не пиеш?
Дали ти е агне безсолно
или ти е вино горчиво.
Янка на свекър думаше:
- Татко ле, мили свекъре,
като ме питаш, тате, ще кажа:
нито ми е агне безсолно,
нито ми е вино горчиво.
Знаеш ли, татко, знаеш ли
кога вчера ме изпрати
там доле под селото,
край гора зелена,
на бистър кладенец
за вода студена,
там си, тате, заварих
до две ми чети хайдути.
Всичките тайно си казаха:
- Таз вечер ще идем
у Данчо баш болярин,
снахата да му вземем,
снахата най-малката,
най-малката Янка хубава;
пушките да ни изчиства,
ножовете да ни излъсква.
Дорде си Янка издума,
всичките тайно влезнаха,
на Данчо ръце назад вързаха
и си Янка вземаха,
и в гора отведоха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019