* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал ми Диман да яде
с негови девет синове,
синове, още снахи.
Всичките ядат и пият,
най-малката снаха, Янчица,
не яде Янка, не пие,
често си навън излазя,
на върли псета подсвирва,
подсвирва да ги грешава...
Диман на Янка думаше:
- Янке ле, снахо най-малка,
не ядеш, Янке, не пиеш,
ясте ли не ти е на сърце,
или ти е вино наблудно?
Янка тейна си думаше:
- Твърде ми е ясте на сърце,
ни ми е виното наблудно.
Снощи си, тейне, отидох
на Кушбунарското кладенче,
там си, тейне, заварих
до седемдесет юнака,
и те на мене казаха:
"Янке ле, снахо Диманска,
гответе топла вечеря,
таз вечер у вас ще дойдем,
ще дойдем да си вечеряме!"
Доде си Янка издума,
двора се пълен напълни
с тези ми седемдесет юнака.
Янка бе хитра, разумна,
викнала и заплакала:
- Добре дошли, юнаци,
елате да поядем и попием
за Диманова душица -
днеска се е Диман поминал!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019