* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал ми Дамян чорбаджи,
да яде Дамян, да пие
с негови девет синове,
с негови девет снахи.
Всичките ядат и пият,
само ми Янка не яде,
не яде Янка, не пие.
Дамян Янка продума,
Дамян Янчица продума:
- Янке ле, снаха най-малка,
всичките ядем и пием,
само ти не ядеш, не пиеш.
Дали ти е вино кисело,
или ти гозба безсолна?
Янка Дамяна продума:
- Тейко Дамяне, Дамяне,
нито ми е вино кисело,
нито ми е гозба безсолна,
а най съм снощи ходила
на студен бистър кладенец.
Там си, тейко, заварих
дор трима турци хайдути,
те си на турски говорят,
за тебе, тейко Дамяне,
тебе, тейко, да убият,
златото да ти вземат,
а мене млада да отвлекат.
Затуй съм тъжна-кахърна!
Додето Янка издума,
вънка се силно зачука,
излезе Дамян чорбаджи,
портите да си отвори.
Двора се с турци напълни,
те са Дамяна хванали,
ръце му назад вързали
и си на Дамян думаха:
- Давай, Дамяне, златото,
златото и още среброто,
и най-малката снаха, Янчица!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019