* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал ми Диман чорбаджи
да яде Диман, да пие,
с негови девет снахици
и десета снаха най-малка,
най-малка снаха, Янчица.
Не яде Янка, не пие,
Янка дружини думаше:
- Дружино вярна, сговорна,
като ядеме и пиеме,
че пада ли ви на сърце,
излиза ли ви на лице.
Мен ми на сърце не пада,
ами на лице излиза.
Слушайте, майко и татко,
и вие, мили етърви!
Снощи за вода отидох,
на букувия кладенец.
Там си дружинах заварих,
до девет души хайдути.
Питаха ме и разпитаха ме,
кой е най-богат в селото,
най-богат, най-чорбаджия.
Аз на хйдути казах,
че моят свекър най-богат,
най-богат, най-чорбаджия.
Че ги у дома заведох,
в тъмни ги мази поканих
и до един хубаво напоих,
и до един всичките ги изклах.
Сега се чудя и мая,
къде хайдути да скрия.
Като ядете и пиете,
че пада ли ви на сърце,
излиза ли ви на лице?
Мен ми на сърце не пада,
ами на лице излиза.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019