* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал ми Диман чорбаджи,
да яде Диман, да пие
с негови девет синове,
с негови девет снашици
и с негови дребни внучета.
Всичките ядат и пият,
и се веселба веселят.
Най-малка снаха, Янчица,
не яде, ни пие,
нито се веселба весели.
Диман на Янка думаше:
- Янке ле, снахо най-малка,
що не ядеш, Янке, ни пиеш,
да не си, снахо, кахърна,
дето си нямаш от сърце рожба
и нея ще си завъдиш.
Янка Димане думаше:
- Димане, свекре Димане,
аз не съм за това кахърна.
Снощи съм за вода ходила
на хайдушките кладенци.
Там си юнаци заварих,
юнаци, върли хайдути,
те на мене казаха:
"Янке ле, булка хубава,
тази вечер у вази ще дойдем,
на всички глави ще изрежем,
само тебе ще оставим жива,
ти да ни, Янке посрещаш."
Ставайте и се укривайте,
кой, където намери!
Янка се в черно увила,
викнала, та заплакала:
- Чумо ле, черна чумо ле,
откъде се, чумо, домъкна,
та всички да измориш,
само мене жива да оставиш,
да ходя да им приливам
и на гробове да плача.
Чимшир се порти отвориха,
върли сеймени влязоха,
Янка сеймени думаше:
- Елате долу в мазата,
там да ви вино извадя
извадя, да ви почерпя,
за Диманово прощине!
Като ги Янка напои,
и ги в мазата зарези,
и си навънка излезе,
колкото може извика:
- Излизайте, свекре Димане,
и вий дор девет синове,
грабвайте брадви, ножове,
аз ще ги от маза измъквам,
вий ще им глави отрежете.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019