* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Облагала се Тодора,
с младаго брата Тодора.
Тодор Тодори говори:
- Сестро Тодоро, Тодоро,
у село има хайдуци,
мож ли ги, сестро, извараш?
- Я че ги лесно изварам,
када на воду отидем
със нови ведра ковани
на хайдушкото кладенче.
Завану воду да греби,
зададоше се хайдуци,
хайдуци млади-зелени.
- Добро ти утро, Тодоро!
- Дал ви Бог добро, юнаци!
- Сестро Тодоро, Тодоро,
кат си от село големо,
има ли лугье боляре?
- Тато и чичо най-болье,
синочка са се делили,
по шиник жълти жълтици
И по два беле руглице,
сал едни гривни из дел остале
и они ми ги не дадоше.
Я хайде да ви я водим
у бащини ми дзъвнине,
па че тогай да окам:
- Я елте, тато и чичо,
бъчва със вино изтече!
Не е окала тато и чичо,
нел е окала село големо:
- Я елте, село големо,
да видите чудо големо.
Първи хайдутин викаше:
- Пусни мен, сестро Тодоро,
че имам стара майка.
Втори хайдутин викаше:
- Пусни мен, сестро Тодоро,
че имам жену и деца.
Трети хайдутин викаше:
- Пусни мен, сестро Тодоро,
че имам либе хубаво.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019