Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал е Диман да яде,
да яде Диман, да пие,
с неговите девет синове,
с неговите девет снашици.
Всичките ядат и пият
и се веселба веселят;
най-малката снаха не яде,
най-малката снаха Милица,
не яде, джанъм, не пие,
нито веселба весели -
все си из двор ходеше,
до земя сълзи ронеше.
Диман снахи си думаше:
- Най-малка снахо Милице,
най-добра, най-хрисима,
що не ми ядеш, не пиеш,
не ядеш, булка, не пиеш,
и се веселба веселиш,
дали ми ястье не е добро,
или ми хляба не хареса?
Снаха Диману думаше:
- И ястьето ти е, татко, хубаво,
и хляба ти харесвам,
едно ще ти, татко, кажа,
да не ми се, татко, разсърдиш,
та зарад него аз не ям,
не ям и не се веселя.
Снощи за вода отидох
на Кара-бунар кладенец,
че си вода изваждах;
там си хора имаше,
черната чума питаше:
- Де седи Диман тука,
гдето има девет синове,
че има девет снашици,
че ази у тях ще ида,
девет му сина ще уморя
и девет ми люлки дечица!
Той има куче съботничаво,
че до портата отваждам,
и пак се назад завръщам...
Ази на чума казах:
- Чумо ле, чумо върлушке,
и ти си много върлуваш,
че те си, мари, умряха,
бари ни един не остана!...
Догде си Милица дума издума,
черната чума влягла,
тръшкала и уморявала -
до девет ми сина и снахи умори,
и девет ми люлки дечица!...
Останал ми й Диман самичък
и оплакваше на малката си снашица,
най-малката и най-хрисимата Милица:
- Снахо ле, снахо най-малка,
най-малка и най-разговорна,
аз те тебе питах,
а ти ми отговаряше:
- Ако се не сърдиш,
да ти го кажа...
Тъй си Диман плачеше
и си главата биеше:
- За какво ази останах,
снопени ритли да товаря
и с тях лешове да хвърлям,
да хвърлям и да чистя!
Девет синове и снашици,
девет ми, джанъм, снашици,
и девет ми люлки дечица!
Тъй като плачеше,
и ритли ми хвърляше,
снопени ритли с лешове
от деветтях му синове,
от деветтях му снашици
и от деветтях люлки дечица...

 


неуточнено, Русенско; зап. Т. А. Кърджиев (Лачоглу-Астарджиев 1871, № 2 - "Диман и чума"); контаминирана.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019