* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Научило се Жорето, хайде де,
късном за вода да ходи, де бре де.
И сноще късно отиде,
късно по месечина.
Там си Жорето завари,
тридесте млади юнака.
Тие, като я видяха,
всички хи прави станаха, (2)
всички хи селям дадаха.
Пък Тодора хми думаше:
- И вам иляким, юнаци!
Тие Тодорки рекаха:
- Мари Тодоро, Тодоро,
като сте село голямо,
голямо село Бейбунар,
имате ли много боляри,
боляри и чорбаджии?
- Юнаци, млади-зелени,
имаме, бельки немаме!
Татко е баш боляринът,
стрико е чорбаджията.
Войводата хи думаше:
- Тодоро, моме Тодоро,
как ще татка ти извардим,
извардим да го уловим?
Пък Тодора хми думаше:
- Нашта е плевня на краят,
плевня, та керемидена.
Татко за слама ще поде,
подите - уловите го!
Как ги Тодора излъга,
излъга, та ги подмами, (2)
та си в плевнята влягнаха.
Кя ги Тодора затвори,
затвори, та ги заряза, (2)
че ги Тодора запали.
Всичките горят и мълчат,
най-мъничкото хайдучьчье, (2)
той на Тодора думаше:
- Мари, калмано Тодоро,
със ръки си ме кръстила, (2)
пак със ръки ме извади!
Кя хми Тодора думаше:
- Юнаци, млади-зелени, (2)
горите, та изгорите!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019