* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Късно къснила Тодорка,
колкото късно, по-късно,
тази ми вечер най-късно,
най-късно, най-умръкнала
на Чакърови кладенци.
Тръгнала е Тодорка за вода
на Чакърови кладенци,
с пъстри стомни на ръце,
с бели менци на рамо.
Там си намери, завари
Чакър ми, Чакър войвода,
червено рухо постлали,
тежко имане деляха.
Чакър Тодорка думаше:
- Тодорке, момне хубава,
я ела близо до нас,
нещо ще да те питаме,
правинко да ни обадиш.
Кой е чорбаджи в селото,
чорбаджи, баш-болярин?
Тодорка Чакър думаше:
- Татко и чичо два брата,
те са чорбаджии в селото,
те са боляри в селото.
Чакър Тодорка думаше:
- Тодорке, момне хубава,
като си толкова хубава,
защо си толкова глупава,
като издаде чичо си,
защо издаде баща си?
Тодорка Чакър думаше:
- Дето ме татко даваше,
там ме чичо не даваше;
дето ме чичо даваше,
там ме татко не даваше!
Аз затова се ядосах,
затова издавам чичо си,
чичо си и татко си.
Че ги Тодорка поведе,
че ги у тях заведе,
в мази дълбоки въведе,
тежко имане да вземат,
кой колкото може да носи.
Тодорка на Чакър думаше:
- Аз ще навън да изляза,
да видя да не би калаур да идва,
нас да хванат и запрат.
Аз ще със вас да дойда,
байрака да ви понося,
дружина ще ви поведа.
Пък тя, Тодорка, излязла
и си вратите заключила,
и се е ясно провикнала:
- Я елате, хора селяни,
каква си лова улових -
с пушка нетонена,
с куршум неударена.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019