|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Снаха спасява свекъра си от разбойници
Научила се е Тодора,
мома Тодоро, Тодоро,
късно за вода да ходи,
късно ми, по месечинката,
на хайдушкото кладенче.
Всяка ми вечер ходела,
ходела и се връщала
и тая вечер отиде.
Там си Тодора завари
дор седемдесет юнака,
дор седемдесет и седем:
ранен войвода държаха,
люти му рани миеха,
кървави ризи перяха,
остри ножове точеха.
Юнаци думат Тодора:
- Тодоро, моме, Тодоро,
хай да ни станеш войвода.
Равнец, Бургаско (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|