* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

В село хайдути дойдоха,
дойдоха и кондисаха.
Сред село на хорището,
момите за вода отиват.
Тодорка Баржик Тонева,
и тя за вода отива.
Всички са мирно минали,
Тодорка мирно не мина,
тя на Чакъра думаше:
- Добър ти вечер, Чакъре,
Чакъре, млада войводо!
Чакър й отвзе селяма:
- Дал ти бог добро, Тодорке,
Тодорке Баржик Тонева!
Нещичко да те запитам,
право ми кажи, не лъжи.
Кой ви в село болярин,
болярин, баш чорбаджия?
Кой ви парите събира,
парите, още на вази?
Тодорка дума Чакъро:
- Чакъре, младо войводо,
в село е тейко ми болярин,
болярин, баш чорбаджия,
той си парите събира.
Аз съм на тейко сърдита,
сърдита и нагневена,
че не ми тейко прекупи
на глава дема зелена,
на снага сукно алено.
Тейкови пари ще изкажа,
тейкови пари, Чакъре.
В нашта плевня голяма,
от лява страна, в кишето,
в плявата са зарити.
Чакъре, млади войводо,
постойте ме, почакайте,
водата да си налея,
тогаз при вази ще дойда,
парите да ви изкажа.
Че ги Тодорка заведе,
заведе, та ги заключи
с девет нахтаря наляво,
че ги Тодорка запали.
Хайдути от плевня пищяха,
тя се изясно провикна:
- Слушайте, хора селяни,
как съм хайдути измамила,
измамила, живи изгорила!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019